Доверието – как сами го стопяваме

19.09.2020 във Полезно от мен

Наличието на доверие в общуването между хората е изворът на безпрепятственото получаване на това, което искаме от другия. Ако преброим колко пъти на ден се стремим да получим нещо от отсрещната страна, вероятно ще са стотици. Желаем да сме разбрани, да сме одобрени, да получим работата, за която кандидатстваме, да продадем, да купим изгодно, да се снабдим с нужното, да се нахраним, да изпитваме удоволствие, да ни ценят и много други.

Всичко това става лесно, ако човекът, от когото го искаме, чувства доверие към нас и съответно процесът се затруднява, ако отсреща другият не ни се доверява.

Няма съмнение, че изграждането на доверие е ключово за високото качество на живот.

По темата как да печелим доверие има много информация и книги, но аз ще акцентирам на това как доброволно пречим, поставяме бариера между нас и другия, предотвратяваме възможността той да ни се довери. Ще наблегна на визуалните пречки без да засягам начин на поведение, говорене и отношение, което е следващ етап. Как го правим? Много лесно. Но най-важното е, че не го осъзнаваме. Накратко, правим го като се скриваме. Скриваме се визуално. Доверието се губи, колкото по-малко показваме от себе си. Всичко, което слагаме върху главите, телата, ръцете си с цел да демонстрираме следване на мода, социален статус, синхронизиране с тренда, унифициране чрез тренда, всички предмети, коли, вещи, с които се барикадираме, на практика поставят преграда между нас и другия и пречат на доверието, особено ако общуваме с човека за първи път. Ето какво ни скрива:

  • прекалено широките дрехи;
  • тежкият грим;
  • многото и големи бижута;
  • високите токчета;
  • татуировките;
  • дълги, нарисувани, фрапантни маникюри;
  • прекалено сложни прически;
  • неестествени цветове на косата;
  • тъмният цвят дрехи;
  • бради;
  • мустаци;
  • шапки.

Не критикувам, не давам оценка, а отбелязвам как си препречвате доброволно и последователно, ежедневно пътя пред доверието и как си пречите сами. Не коментирам красота, естетика или мода. Става дума само за доверие. Отсреща човекът може да хареса визията ви, но не означава, че ще ви се довери.

Всичко допълнително, което носите върху себе си, което излишно скрива плът (с естетическа причина, неувереност, чувство за несигурност), представлява саботиране на доверието на другия.

Всичко, което слагате, за да приличате на себеподобните си, за да не се отличавате, за да се слеете, за да бъдате приети, изпарява доверието.

Освен с предметите, които поставяте около тялото си, скривате се чрез прегърбената стойка, свитото навътре тяло и с липсата на зрителен контакт. Много е важно да сте открити, изправени, уверени, спокойни, с поглед в очите на другия, с усмивка, ако държите да спечелите неговото доверие при първата среща, през първите секунди. В следващите минути започват да действат и други сигнали – езикът на тялото, лингвистика и паралингвистика, но преди тях статичната визия е особено въздействаща; първото, което се вижда и поставя основата на всичко след него. Когато е стабилна основата, всичко можете да градите върху нея. Само чрез визията си сте в състояние да се лишите от до 50 % от доверието, което човекът отсреща е готов да ви даде. Имате ресурсите да си го отнемете сами за секунди. Изобилства със скриващи и атрактивни, лесно достъпни атрибути.

За да обобщя, ще ви препоръчам, ако искате да си спестите до 50 % минимизиране на доверието, към което всъщност се стремите, не слагайте препятствия между себе си и другия човек. Нека той да вижда повече от кожата, ноктите, лицето ви, тялото ви, ръцете ви (в рамките на етичните и културни норми, разбира се). Криенето стопява доверието, както високата температура стопява бучката лед. Доверие и скриване на личността са несъвместими.

Като говоря за откриване и показване, нямам предвид другата крайност, която граничи с липса на приличие. Умереността и хармонията важи за всеки аспект, важи и за настоящата тема, т.е. златната среда.

Дори модата да изисква все повече да се обгръщате с аксесоари, платове, бижута, татуировки, очила, шапки и бради, замислете се дали да жертвате доверието или модните тенденции. Наистина ли личността ви се определя от предметите, които поставяте върху себе си или от същността ви, вътрешния ви свят и интелекта ви. Вечният въпрос – формата или съдържанието – отново излиза на преден план. Колкото повече опростите формата, толкова повече се изявява и се подчертава съдържанието. Струва си него да направите смислено и видимо. Колкото повече се обгръщате със скриващи ни предмети, толкова повече отклонявате вниманието на другия от същественото, което е невидимо за очите. Ако поставяте напред визията, скривате вас самите, същността си.

Семплата визия предполага сложна вътрешност и дълбока сърцевина, която човекът срещу вас с любопитство ще пожелае да изследва, започвайки с подаръка Доверие.

 

Оставете коментар

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *